Знаете как е в края на годината – започваме едни равносметки и ревизии, оценяваме постигнатото в личен и професионален план, припомняме си уроци, трудности, какво ли не. Искам да ви разкажа в снимки за това, което преживях през месец септември тази година. Преди да започна, ще кажа, че очаквах накрая да се задъхвам от претрупаната програма, но не се случи. Месецът мина и замина, много приятно и гладко, както и хилядите километри и стотици хора, с които се срещнахме. Сега същото си мисля за времето до края на годината, защото отново съм сгъстила ангажиментите, но so far, so good. Предупреждавам ви, този пост може да е малко дълъг, а част от снимките…ами в мой арт стил, размазани. Но ще се раздели на три части.
И така, след като получих “промоция” миналия октомври 2017 г и успях да отида на бебеносещата конференция в Загреб, по покана на Ергобейби Хърватска, където си изкарах страхотни два дни kids-free с Ива (освен номер три в корема ми), реших че много ми се пътува и трябва да се възползвам, докато мога. За щастие имам подкрепящ съпруг и достатъчно луди другарчета, така че когато на хоризонта се зададе IV OKND в Познан Полша (Четвърта бебеносеща конференция), реших, че отивам, а Хриси от Слинготека беше моя спътничка. Но ще започна хронологично с пътуването до София от Димитровград с влак и с Тошко. Той вече имаше завиден километраж, само през първите осем дни от живота си навъртя 2000 км с кола. В началото на пътуването ни на 11.09 беше на 5 месеца и половина. Пристигнахме в София и веднага отидохме при Хриси от Слинготека, заведохме Габи на тенис и постояхме край кортовете. Вечерта имахме страхотна “романтична вечеря”, приготвена от шеф Андрей, мъжът на Хриси (който не, не е готвач, нито тираджия, както разбрахме, че го бъркат, защото готви и аранжира уникално яко, подбира страхотни вина и работата му е свързана с много пътуване).
Планът беше на следващия ден да гостуваме в предаването “На кафе” при Гала заедно с Ирина, създаделката на българската марка бебеносещи продукти “Екатрин”. След това привечер беше полетът ни за Берлин с Раян Еър. Планирахме цял ден в Берлин и после с влак до Познан. Е, на сутринта имахме “честитка” от Раян Еър, че полетът ни е отменен. След много усилия от страна на Андрей, получихме полет до Кьолн ден по-късно и след това с влак до Берлин.
Междувременно сутринта, след малко закъснение, се явихме чинно при Гала. Ири взе мен и Хриси с нейната кола, а в студиото вече бяха пристигнали Джули с Яра и Вики с Ида. Там на входа ни поеха с оценка на вида ни. Ири я похвалиха, че изглежда страхотно и е гримирана. Хриси ди изглежда супер и без грим. А мен ме погледнаха и дамата отсече “А ти, е, на теб ти личи, че си майка!”. Това беше и бисерът на деня 😂😂😂. Добре, че имам чувство за хумор. Ами, проявихме се ние там, колкото можахме, незнаейки, че сме на живо. Надявам се каузата на бебеносенето и привързаното родителство да става все по-популярна.
https://play.nova.bg/programi/na-kafe/974037?autostart=true
След предаването установихме първият боцкащ зъб на Тоше, йей 😍.
Ден по-късно вече бяхме рано-рано на летището, чакайки полета за Кьолн, аз, Хриси и Тоше. Аз избрах ISARA The One за това пътуване и беше чудесна подкрепа през тези дни. Полетът мина чудесно, с изключение на последните може би двайсетина минути, когато трябваше да сложа колана на спящото бебе, то се събуди и ….ами самолетът чу гордия рев на балканския “лъв”, така да се каже. В Кьолн ни посрещна доста дъждовно време. Получих и препоръка да сложа чорапи на бебето. Дори в Германия човек явно не може да избяга от това. Имахме инструкции как да стигнем до Köln Hauptbanhoff (сиреч гарата) от летището и се справихме направо чудничко. В Кьолн имахме време и за малка обиколка на района около Катедралата и гарата, където Хриси се влюби в едни бретцели с плънка и какво да ви кажа, много слушах за тях 😉.
Хриси се оказа идеалната спътничка. Супер позитивна, пълна със забавни лафове и идеи. По едно време съжалих, че не си нося диктофон. Щях да я записвам и публикувам, да спечеля милиони и да си купя ВСИЧКИ СЛИНГОВЕ НА СВЕТА. Е тъй като нямах диктофон и бизнес идеята ми остана неосъществена, просто се наслаждавах на компанията на Хриси и Тоше по време на шестчасовото пътуване с Дойче бан (DB) през почти цяла Германия. Няма да се отплесвам във възхвала, но ще кажа, че обстановката и качеството на пътуването нямат общо с БДЖ. О, пропуснах да спомена, че за малко да не се качим във влака за Берлин, защото бяха променили коловоза, та скокнахме вътре в последния момент.
Пристигнахме в Берлин към 22 ч вечерта и след смяна на 2-3 транспорта (до края на пътуването направо бяхме мастъри на S banner, U banned, etc). Въобще ориентирането в Германия се оказа много лесно и удобно дори за селски чада като нас. Отидохме на гости на нашата учителка и приятелка Нина от ClauWi. Тя дори също щеше да пътува с нас за Познан като изложител от името на Гирасол. Къщата и се намира в един много прияген квартал Панков, и след закуската с чудесното и семейство – Флориан, нейният съпруг, специалист по Османска история и трите им деца – Шарлот, Ерик и Константин, се отправихме на тричасов sightseeing до Берлинската стеда, която беше важна точка за Хриси и пийнахме страхотно лате и Sommer torte в едно много fancy кафе. А бебеносещи в Берлин има на всяка крачка. Супер готино е.
Следобеда хванахме влака Берлин- Познан, и привечер бяхме там след тричасов път. Настанихме се в air bnb- мястото, което беше страхотно попадение от страна на Хриси – като локация на 10 мин от Конгресния център и като обстановка.
И така – IV OKND Poznan 15.09.2018 г. Супер високо ниво на организация. Интересна програма, много хора, впечатлихме се. Видях някои реални и виртуални познати. Направих нови контакти. Вдъхновение дебне отвсякъде! Бяхме доста ентусиазирани и щастливи. Тошко имаше своите ….моменти, да ги наречем уклончиво, но на конференция за бебеносени, повярвайте, имаше доста желаещи да го обгрижват. Неда от Микроедра Хърватска, с която вече се познавах от Конференцията в Загреб, и която има четири деца, редовно застъпваше вахта да глада Тошко, както и Хриси и Нина. Освен лекционната част, на долния етаж имаше щандове на производители и ние навъртяхме голям километраж, плакнейки очи в нещата на Lenny Lamb, Coola woola, Fun2beMom, Twiga, kenhuru, Girasol, Limas, Luna dream, Sensimo, Pellicano, Woven bliss, Didymos, много полски творци на аксесоари от слингови платове, гризалки, какво ли още не.
След Познан летяхме за България от летище Шьонефелд в Берлин. Аз се прибрах за две вечери в Горно поле при Иво и децата, които много ми липсваха. Но очаквайте втора порция есенни приключения в нов пост….
To be continued….