Автор: Michelle R. Brown
Уточнение: Аз съм майка, а не медицинско лице и последващите редове се отнасят само към избора, който направих за моето семейство. Тази статия няма за цел да служи като съвет на това, какво трябва да правите, а споделя нашата история.
Иска ми се да мисля, че Мириам беше перфектното бебе. Тя плачеше единствено когато някоя нейна нужда не беше посрещната навреме, спеше прекрасно, беше щастлива, игрива и обичана, когато баба я държеше на ръце. Стоенето по корем, обаче беше единственото нещо, което тя не понасяше.
![Photo credit: <a href="https://www.flickr.com/photos/carbonnyc/3502407561/">CarbonNYC [in SF!]</a> / <a href="http://foter.com">Foter</a> / <a href="http://creativecommons.org/licenses/by/2.0/">CC BY</a>](https://i2.wp.com/www.fairyknot.org/blog/wp-content/uploads/2015/03/3502407561_f32cdea65c_z.jpg)
Казано ни е, че трябва да поставяме новороденото си бебе по корем за няколко минути на ден докато е будно, за да подпомогнем издръжливостта на врата и гърба му и да се даде възможност на главичката на бебето да се намери в някаква друга поза, освен легналата, с цел да се избегне плагиоцефалия (състояние, при което черепа на новороденото става плосък на една от страните).
За известно време се опитах да следвам тези препоръки въпреки инстинктите си и Мириам мразеше всяка минута от това коремно изтезание. Накрая след разговор с нашия педиатър реших да сложа край на коремните изтезания веднъж за винаги.
Ето моите доводи:
1. Тя го мрази. Да караш на сила дете да прави нещо, което не обича е в разрез със всичко в което вярвам и реално колко и какво постигаше, докато лежеше по корем? Стремя се да огранича използването на сила за обстоятелства, при които това е напълно наложително, а заради следните причини, лежането по корем не изглежда да е едно от тях.
2. Бебеносенето използва всички групи мускули, които са активни и през времето, когато бебето е по корем и повечето бебета го предпочитат. Обсъдих с моят педиатър тази опция и той се съгласи, че чрез носене на дъщеря ми тя ще се намира в различна поза, като ще бъде свободна да движи главата си наоколо и ще се намира в подходящ ъгъл, който да стимулира издръжливостта на мускулите на гърба ѝ.
След като използвах бебешка носилка, която поддържаше главата ѝ, докато не свикне да я държи изправена сама (което е добра практика при бебеносенето) и отне повече време да придобие тази издръжливост на мускулите, от колкото, ако лежеше по корем, но все пак поддръжката на главата беше минимална и тя успяваше, винаги, когато поиска, да се упражнява във вдигане и обтягане на врата и главата.
3. Много от случаите на плагиоцелафия са при новородени, които въпреки, че са били поставяни по корем, са прекарали по-голямата част от будуването си лежеейки по гръб. Без значение дали ще бъде кош за кола, люлка, шезлонг или просто одеяло на пода, лежането оказва натиск на черепа на детето и бебето не може да движи главата си така свободно, както ако е държано или носено.
Ситуацията във всяко семейство е различна и аз не мога да си представя как бих се справила, ако имах близнаци или по-големи деца, за които да се грижа. Мириам беше първото и единственото ми дете затова беше лесно и естествено за мен да искам да я държа, да я нося и да си играя с нея, заемайки различни пози, през повечето време, в което беше будна. Несъмнено тя обичаше да ни гледа, докато стоеше в люлеещият се шезлонг, но аз и без друго се опитвах да огранича това време за да и дам възможност да е близо до нас и да се движи.
Как сработи това за нас?
Мириам не остана с недоразвити мускули на врата и не разви плагиоцефалия, всъщност тя се справяше доста по добре от повечето свои връстници, с оглед на възрастта си, защото успяваше да задържи добре изправена главата си. Тя се справи чудесно. Не ми се наложи да я карам на сила да прави нещо, което мрази и аз се почувствах комфортно със своето решение, защото потърсих нужната информация и обсъдих с лекаря си научните обоснования стоящи зад това, да оставяш бебето си по корем.